ОСНОВНИ ФУНКЦИИ НА ЗАМАЗКИТЕ

Осигуряват твърд, надежден, равен и издръжлив под, повишават носимоспособността и преразпределят тежестта от мебелите и натоварването при ежедневната експлоатация. Изравняват неравности, пукнатини и денивелации и служат за основа на финишното покритие.                                                                             Повишават топло- и звукоизолационните качества на пода.             Създават наклони и възможност за отводняване в мокри помещения, на балкони и тераси.

Според конкретните конструктивни и експлоатационни особености на сградата като цяло и отделните помещения в нея, се променят и изискванията към замазките. Затова съществуват различни типове като състав и като изпълнение.                                                Машинно полагане на замазка върху изолация.                                   Замазката, полагана върху изолационен пласт между пода и нея, е несвързана.

ВИДОВЕ ЗАМАЗКИ СПОРЕД ПОЛАГАНЕТО

Свързани.                                                                                                 Наричат се още контактни. Поставят се директно върху основата. За по-здравото свързване към нея могат да се използват продукти, осигуряващи добра адхезия. Препоръчителната им дебелина е минимум 30 мм. Полагат се при обекти с тежко натоварване.           Рискът при свързаната замазка е, че при повече влага в бетона, тя лесно може да бъде компрометирана – да се отлепи, повдигне, да започне да се рони. Това неминуемо ще повреди и финишното покритие – отлепване на плочки, овлажняване и деформиране на дървени настилки, мухъл и т. н.

Несвързани.                                                                                             Изпълняват се върху изолационна подложка, поставена над бетонната плоча. Тя може да е тънка мембрана или по-дебел пласт топло- и шумоизолационнен материал – минерална вата, полистерен и др. Те се означават още като плаващи.                         Изолация при плаващите замазки трябва да се постави и по вертикалните части долу над ръба с пода (стени, стълбища, колони). Препоръчителната минимална дебелина на самата замазка е около 35 мм. Добре е да се ползва армировка.

Плаващи за полагане над подово отопление.                                     Можете да ги използвате при всяка съвременна нискотемпературна отоплителна подова система. Те обмазват тръбите и осигуряват равномерност на затоплянето на пода. Препоръчва се слоят над тръбата да е 40 мм. Преди да включите отоплението, замазката трябва да е добре изсъхнала.                       Замазка върху подово отопление.                                                          Плаващата замазка е подходяща за всякакви подови отоплителни системи.

ВИДОВЕ СПОРЕД

СВЪРЗВАЩИЯ МАТЕРИАЛ

Замазките, предлагани днес на пазара като сухи смеси, съдържат много и различни компоненти (примерно армиращи влакна), които им придават подходящи за различните потребности качества. Определящ е обаче видът на свързващия материал. Според него сместа може да е: Циментово-пясъчна.                                               Тя има добра водоустойчивост. Подходяща е за външно и вътрешно приложение. При съхнене малко или много се деформира (свива), а при неблагоприятни условия на сушене се напуква. При полагането ѝ се оставят фуги там, където са дилатационните фуги. Изкуствени фуги се оставят на всеки 6 метра при по-големи площи, както и при подове с неправилна форма. Препоръчително е дебелината да е между 30 и 50 мм, ако се наложи – възможно е и повече.

 

Гипсово-пясъчна                                                                           Ще я срещнете още като анхидритна или като смес на калциево-сулфатна основа. С нея може да се работи и без фуги, но пък е доста чувствителна на влага и се препоръчва за вътрешни подове. В зависимост от вложените добавки, тя набира якост и може да се използва много по-бързо от циментово-пясъчните.

 

На основата на синтетични смоли, примесени с пясък.                     В тях няма влага. Отличават се с много бързо съхнене, може да се натоварват веднага, щом се втвърдят. Демонстрират завидно висока устойчивост.

 

Последните поколения замазки набират якост и съхнат буквално за 24 часа. Те съкращават силно сроковете за изпълнение на обектите. Някои видове са подходящи и за финишно покритие – особено в производствени сгради.                                                         По саморазливна замазка се ходи със специални обувки.                 Полагането на саморазливна замазка изисква не само специални инструменти, но и обувки.

 

САМОРАЗЛИВНИ ЗАМАЗКИ

Саморазливните замазки са специална категория с огромна популярност. Те са с почти течна консистенция и се разтичат под собствената си тежест. Предлагат се в много варианти. Могат да са с различен състав. Делят се на дебелослойни и тънкослойни според размера на пукнатини и неравностите, които запълват, и дебелината на слоя, който формират.

Тънкослойните, поради дребния размер на компонентите си, осигуряват много гладък под, подходящ за всякакви подови облицовки. Не могат да изравняват големи неравности и денивелации и не бива да се ползват при наклонени основи.

Здрави са и са издръжливи на натоварвания от мебели и столове. Произвеждат се с антистатични съставки, устойчиви са на химикали и са с високи хигиенно-санитарни характеристики. Дебелината им е обикновено между 1 и 20 мм. Наричат се и самонивелиращи се.

 

КОЛКО ВАЖНА Е ДЕБЕЛИНАТА НА ЗАМАЗКАТА

Тя силно варира според целите и вида на сместа. Започва от около 1 мм при саморазливните и може да надмине при необходимост и 100 мм при традиционната циментово-пясъчна. Тя има нужда и от най-много технологично време, за да набере якост – до около месец (28 дни).

 

Трябва да се държи сметка, че колкото по-дебел е слоят, толкова по-трудно съхне. В същото време ако той е прекалено тънък – особено при несвързаните замазки – при бързо съхнене е твърде вероятна висока степен на деформация. Практиката налага като оптимална дебелината от около 30 до около 70 мм.

 

СПЕЦИФИКИ ПРИ ПОЛАГАНЕТО НА ЗАМАЗКА

Преди полагането на замазката, основата трябва да е почистена до здраво, без големи неравности, пукнатини и с премахнати ронещи се петна. При нужда проблемните места се запълват предварително. Обезмаслете и обезпрашете. Според избрания вариант може да се наложи да овлажните или грундирате основата, за да повишите адхезията със следващия пласт.

 

При започване на работа така трябва да сметнете времето, че да успеете да приключите изцяло, без да се налага прекъсване. Това ще осигури хомогенност на слоя.

 

Не добавяйте в сместа повече вода от необходимото. Може да ви се струва, че така се работи по-лесно и по-бързо, но водата ще влоши плътността и здравината на пласта, може да доведе до деформирането му при съхнене. Ускореното изсъхване при високи температури пък причинява нежелани пукнатини.

 

При необходимост замазката се армира с фина метална или стъклена мрежа, както и с полипропиленови влакна. Армировката ѝ осигурява здравина и гъвкавост.